Устната кухина е началната част на храносмилателната система. Тя е съставена от две части – преддверие и същинска устна кухина. Устните са мускулно-кожно образувание като лигавицата от вътрешната им част е богата на слузни и слюнчени жлези. Тя преминава върху венците на горната и долната челюст, а по средата образува две юздички. Вътрешността на устните се изгражда от напречно набраздени мимически мускули. Същинската устна кухина се загражда отпред и отстрани от зъбните редици, отгоре от твърдото и мекото небце, а отдолу от горните подезични мускули, които образуват част от устната кухина. Назад тя достига гълтача посредством стеснен отвор, провлак. В нея е поместен езикът, мускулест орган на вкуса, чиято горна повърхност при затворена уста се допира до небцето. Небцето е съставено от две части, твърда и мека.
Слюнчените жлези отделят слюнка, която овлажнява храната и я обработва частично чрез съдържащите се ензими. Тя има и антибактериално действие. Ако храната не се ослюнчи, вкусовите рецептори върху езика не могат да я идентифицират като вкус.
Зъбните редици се разполагат между преддверието и същинската устна кухина, а зъбите се използват за механично раздробяване на храната в устната кухина. Човек се ражда с частично заложени зъби, които се развиват и започват да се появяват обикновено през 6-ия месец от живота. Те израстват до две и половина годишна възраст – почти всички израснали зъби са временни, млечни, и се сменят постепенно от постоянни. Всеки зъб се състои от коронка, шийка и един или няколко корена. Коронката е видимата част на зъба, а шийката и коренът не се виждат, защото са обхванати от венците. Основното вещество, от което са изградени зъбите, се нарича дентин, а върху коронката той е защитен от емайл. Нарушението на емайла под въздействие на бактериите образува кариеси.
