Мостът е част от главния мозък на централната нервна система. Функционално е свързан с малкия мозък и представлява издута част на мозъчния ствол. Той е разположен между средния и продълговатия мозък и се отграничава от тях чрез дълбоки напречни бразди. Странично минава в краче, което се потапя в малкия мозък. Мостът се отделя от продълговатия мозък чрез напречно разположени бели ивици, а на повърхността му излизат черепномозъчни нерви. Ядрата, които се намират във вътрешността на моста са сетивни и моторни. Те осигуряват сетивността в областта на главата и регулират мускулите на лицето. Ядрата на осми нерв са свързани със слуха и равновесието.
Мостът се разделя на две части – базиларна и дорзална или тегментум. Той представлява плоча от бяло мозъчно вещество, а между влакната на малкия мозък се разполагат ядра от сиво мозъчно вещество. Базиларната част на моста се изгражда от влакна – напречни и надлъжни. Надлъжните влакна са групирани в снопчета, които идват от крайномозъчната кора и завършават в ядрата на моста. Напречните влакна започват от ядрата на моста и в по-голямата си част прекосват срединната равнина, а през средното малкомозъчно краче навлизат в малкия мозък. Тегментумът на моста съдържа редица ядра и сложна система от образувания на нервните влакна. Locus coeruleus, синьо петно, съдържа две ядра – те представляват най-голямото струпване на норадренергични неврони в главния мозък и имат широки свръзки със структури на централната нервна система, малък мозък, таламус, корови полета. Адренергичните неврони имат отношение в контрола на мускулния тонус, процесите на памет и обучение, болковата рецепция, вегетативните функции, съня, възбудимостта.