Продълговат мозък

Продълговатият мозък е част от централната нервна система и пряко продължение на гръбначния мозък. Той запазва в себе си известни общи черти със строежа на гръбначния мозък. Продълговатият мозък има форма на пресечен конус – по-широката част, основата, му е обърната нагоре, а по-тясната част е обърната надолу надолу. Дължината му е приблизително 2,53 сантиметра. През продълговатия мозък преминава всяка информация от главния мозък до тялото и обратно, затова неговото нараняване може да е фатално. Тази част от мозъка е отговорна за контрола на дишането, кръвообръщението и други автономни процеси, тя контролира кихането, кашлянето, повръщането, бозаенето. По положение, устройство и функция тя се намира най-близо до гръбначния мозък, а границата е точката, от която излиза първият черепномозъчен нерв. Границата на продълговатия мозък с моста, който е част от малкия мозък, е дълбоката бразда.

На продълговатия мозък се различават две повърхности – предна и задна. Предната повърхност заляга върху склона на черепа. По повърхността на продълговатия мозък се забелязват множество бразди и изпъквания, а през предната му повърхност се намира дълбока надлъжна бразда. Встрани от нея се разполага надлъжно възвишение, наречено пирамида, което е от снопчета. Снопчетата се кръстосват частично в долния край на пирамидата. Върху задната повърхност минава сравнително плитка бразда. Продълговатият мозък се състои от сиво и бяло мозъчно вещество. Ядрата му са свързани с четири черепномозъчни нерва и биват терминални, моторни и парасимпатикови. Основното терминално ядро представлява общосетивно ядро, а началните ядра в продълговатия мозък дават начало на моторните части на смесените нерви, както и на моторните нерви.

Бялото вещество на продълговатия мозък е съставено от нервни влакна, част от които започват и завършават в неговите ядра, а друга част само минават през веществото. Възходящите пътища идват от гръбначния мозък и се отправят в две посоки – към малкия мозък и към моста, а низходящите започват от средния мозък и от моста. Снопчетата на гръбначния мозък се разширяват и образуват задебеления, в които се намират ядра, а след това наново се стесняват, отклоняват се към малкия мозък и минават във вървовидното тяло. В задебеленията се разполагат сиви ядра. Сивото вещество е разположено неравномерно всред снопчетата от бяло вещество, образува отделни ядра, а остатъкът от сивото вещество образува сетивните и двигателните ядра. Продълговатият мозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция включва провеждане на възбужданията от гръбначния мозък към по-висшите отдели на нервната система и обратно. В тази част на мозъка се намират жизненоважните автономни центрове на дишането и кръвообращението, както и множество рефлексни центрове, храносмилателни и защитни. Те са отговорни за отделяне на храносмилателни сокове, за дъвкането, за гълтането и за сукането, а защитните центрове – за кашлянето, за кихането, за мигането, за повръщането. В продълговатия мозък се намира ядрото на вестибуларния нерв, по който информацията от вестибуларния апарат достига до продълговатия мозък и предизвиква рефлексни промени в тонуса на мускулатурата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *