Тънки черва

Тънкото черво е част от храносмилателния канал и представлява дълга тръба, която започва от пилора на стомаха и завършва в илео-цекалната клапа, където е границата му с дебелото черво. То се разполага в централната част на коремната кухина и е силно нагънато, а дължината му варира между 6 и 7 метра. Отворът на тънкото черво е най-голям в областта на дванадесетопръстника, а после постепенно намалява.

Тънкото черво има три части – дванадесетопръстник, който се нарича дуоденум, празно черво и хълбочно черво. Дуоденумът обхваща първите 25-30 сантиметра от тънкото черво, втората част заема 2/5 от останалата дължина, а третата част е 3/5 от останалата дължина. Празното черво и хълбочното черво са разположени интраперитонеално и образуват множество нагъвания – примки. Примките са разположени повърхностно и дълбоко, като тези на празното черво имат предимно хоризонтално направление, а тези на хълбочното са с предимно вертикално. Спрямо срединната линия празното черво се разполага предимно наляво, а хълбочното – предимно надясно.

Тънкото черво е в пространствени отношения спрямо останалите органи в коремната кухина – отдясно и отляво то е заобиколено от възходящата и низходящата част на дебелото черво, отпред е покрито от голямото було, назад е в досег с дванадесетопръстника, задстомашната жлеза, черния дроб, бъбреците, коремната аорта, долната куха вена, а надолу, в областта на малкия таз, то е в досег с пикочния мехур и матката на жените. Трите части на тънките черва имат сходен строеж, но имат някои различия в структурата си, които могат да се наблюдават под микроскоп.

Храната постъпва в тънките черва през пилорния отвор на стомаха, чрез отварянето на пилорния сфинктер, след което с вълнообразни движения се придвижва по протежение на тънките черва. Този процес е наречен чревна перисталтика.

Тънкото черво извършва три вида движения – сегментни, махаловидни и перисталтични. Сегментните движения са ритмични свивания и разпускания на пръстеновидните мускули, които се движат по дължината на червата, за да се размеси чревното съдържимо с храносмилателни сокове. Махаловидните движения също са ритмични съкращения на по-големи участъци, в които се съгласува двигателната дейност на двата слоя чревни мускули. Перисталтичните движения са съкращение на циркулярния слой по протежение на червата, чрез което се осигурява еднопосочно придвижване на хранителния химус. Перисталтичната активност се усилва значително след хранене – това се дължи отчасти на постъпването на химус в дванадесетопръстника, а също така на разтягането на стомаха. Тънките черва са зоната от храносмилателния тракт, в която протича по-голяма част от химическото разграждане на хранителните вещества. Храносмилателните ензими се секретират от панкреаса, минават през панкреатичния канал и се изливат в началните части на тънкото черво. За да се неутрализират киселините от стомаха, в червата се секретират бикарбонати.

Трите основни класа биохимични съединения, които търпят разграждане в тънките черва са белтъците, липидите и въглехидратите. Белтъците и пептидите се разграждат до аминокиселини, а липидите се разграждат до мастни киселини и глицерол. Панкреатичната липаза – ензим на тънките черва – хидролизира триглицеридите до свободни мастни киселини и моногрицериди. Този ензим функционира с помощта на жлъчните сокове, които са секретирани от черния дроб и жлъчния мехур. Жлъчните соли емулсифицират триглицеридите и ги правят достъпни за панкреатичната липаза. Някои въглехидрати се разграждат до прости монозахариди, а панкреатичната амилаза разгражда въглехидратите до олигозахариди. Други въглехидрати остават неразградени в тънките черва, но се усвояват в дебелото черво с помощта на бактерии. Има въглехидрати, като например целулозата, които не се разграждат и усвояват, а минават през храносмилателния тракт и го прочистват.

Разградените хранителни вещества могат да навлязат през стените на кръвоносните съдове чрез дифузия – тънките черва са зоната в организма, в която се абсорбират повечето от хранителните вещества. Така наречената чревна мукоза, стената на тънките черва, е силно нагъната, което увеличава абсорбционната повърхност. Пъвърхността на гънките е покрита с микроскопични власинки, които увеличават контактната повърхност с хранителните вещества. Абсорбираните вещества се транспортират от капилярите по кръвносната система до други части на тялото, а храната, която остава неразградена и неусвоена, навлиза в дебелото черво.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *