Бялата акация, ароматна билка за здраве

Акациите, Acacia, са род храсти и дървета от семейство Fabaceae, които произхождат от Северна Америка. Те са описани за пръв път в Африка през 1773 година. Цветовете на акацията, наречена още бял салкъм, са бели и имат приятен аромат, а плодовете са плоски шушулки, които са подобни на тези на фасула. Акацията е позната в Европа от XVII век и е използвана за слабо лаксативно средство.

Цветчетата на акацията съдържат танини, флавоноиди и етерично масло. Те се считат за безвредни, но е добре да се използват след консултация с лекар, тъй като в голямо количество свежите цветчета могат да създадат главоболие, повдигане и повръщане. В кората на растението обаче се съдържа отровният албумин – робин, алкалоид, а във вътрешната част – амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин. Листата и кората на билката са отровни, но понякога се използват за лечение на висока киселинност, язви в стомаха и запек, но само под лекарски контрол. Начин на употреба – половин лъжица изсушени цветове се запарват в 500 мл вряща вода, престояват около 20 минути, а течността се пие по 1 кафеена чашка 2-3 пъти дневно. Билката не бива да се пие без прекъсване повече от 2-3 седмици и е противопоказна за хора с бъбречни възпаления. Външно билката се употребява за жабурене срещу зъбобол.

Бялата акация има основно отхрачващо и успокояващо действие, както и противоглистно, антибактериално, противогъбично. Българската народна медицина използва цветовете и листата на бялата акация като отхрачващо, противоспазматично и пикочогонно средство. Водните извлеци от цветовете притежаватопонижаващо температурата действие, а в по-големи дози действат очистително на дебелото черво. Цветовете се употребяват за лечение на бронхити, трахеобронхити, високо кръвно налягане, упорита кашлица, повишена киселинност в стомаха, гастрит, оригвания, стомашни кръвоизливи, жлъчнокаменна болест, невралгии, нередовна менструация, ревматизъм. Акациевият мед носи ползите на билката, укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *