Черният дроб е най-голямата по устройство паренхиматозна жлеза в тялото, орган от храносмилателната система. Тя има много важна роля в неутрализирането на токсините, които приемаме от външната среда и изхвърлянето им от организма. Този орган участва и в метаболизма, в него се складира гликоген, синтезира плазмени белтъци и произвежда биохимични вещества за храносмилането. В черния дроб се синтезира и жлъчен сок, който е важна част от храносмилателните процеси. Черният дроб е втори по големина орган в организма, след кожата, морфологично и функционално най-комплексен.
Органът е с мека консистенция с тъмнокафяв оттенък, с тегло около 2,5 % от това на тялото. По форма е плосък, асиметричен орган, който лежи непосредствено под диафрагмата. Черният дроб е разположен в дясната горна или предна зона на корема. Органът се разделя условно на два по-големи лоба – ляв и десен, както и на други два по-малки – лобус квадратус и лобус каудатус. Отвън черният дроб е обвит от серозна ципа, която преминава върху съседните органи и го свързва с тях и с коремната стена. Формата му се поддържа от съединително-тъканна капсула, която лежи под серозата и от която се отделят множество съединително-тъканни прегради – септи. Септите във вътрешността на черния дроб образуват интерстициум, който служи за опора и представлява зона, през която преминават кръвоносните съдове, нервите и жлъчните канали.
Между септите са разположени чернодробни клетки, които образуват паренхима. Кръвоснабдяването на черния дроб е уникално – той получава богата на хранителни вещества кръв по долната празна вена и вена порте, а необходимата за неговата функция кръв, богата на кислород, черният дроб получава от чернодробната артерия. Чернодробната вена носи венозна кръв, която представлява около 70 – 75% от кръвта, която преминава през черния дроб и идва от капилярите на червата, далака и панкреаса. Чернодробната артерия носи около 25% от общата кръв, като по нея кръвта е артериална. Основната физиологична единица на черния дроб е чернодробното делче, което има неправилна призматична форма и в центъра на което се намира централната веничка. Линейната скорост на кръвта е много малка и това поддържа интензивния характер на метаболитните процеси в черния дроб.
Чернодробните клетки се наричат хепатоцити, те са с многоъгълна форма и кълбовидни ядра. Съдържат постоянно променящо се количество клетъчни включения – гликоген, липиди, минерални вещества, витамини. Гликогенът се натрупва след хранене във формата на звездовидни гранули, които след това се изразходват. Основните функции на черния дроб са обменна, храносмилателна, екскреторна, съхраняваща, терморегулаторна, хемокластична, детоксична и други. Обменната включва участие на органа в междинната обмяна на основните органични хранителни вещества, обмяната на витамините и минералните елементи, както и регулация на въглехидратния метаболизъм. В него се извършва синтезът на гликоген от възглехидратни субстанции от D-глюкоза и фруктоза, галактоза и маноза, както и от невъглехидратни вещества – аминокиселини, лактат и други съставки. Освен това черният дроб поддържа динамично равновесие на захарния баланс в организма. В този орган се осъществява и производството на млечна киселина, която попада в мускулната тъкан по кръвта, по време на засилена мускулна дейност, в резултат на мукулното съкращение.
Органът участва и в регулацията на белтъчната обмяна – на образуването на плазмените колоиди, метаболизирането на аминокиселините и на образуването на карбамид. Черният дроб е основна част от организма в обмяната на мазнините, тъй като черния дроб се съхраняват значителни количества мазнини във формата на неутрални мазнини. Холестеролът, който е структурен липоид, се съдържа в черния дроб и се използва в синтеза на жлъчни киселини и някои хормони, както и за защита на клетъчните мембрани от обезводняване. Заедно с жлъчния сок се отделя в червата, откъдето една част се изхвърля навън, а друга част се връща обратно. В черния дроб се окисляват до 60% от мастните киселини от храносмилателния тракт или от липолизата на чернодробните клетки. По този начин се получават мастни киселини и оцетна киселина. Органът има значителна важност в ендокринната регулация, тъй като синтезира и съхранява холестерола – той е основен фактор за производството на стероидни хормони от жлезите с вътрешна секреция. Черният дроб е един от органите, в който протичат интензивни метаболитни процеси и поради това той е много важен за поддържането на изотермията на организма.
Чрез образуваната в него жлъчка, органът участва в храносмилането, усвояването на някои витамини и обработката на мазнините. По време на ембрионалното развитие черният дроб е мощен кръвотворен орган и е най-обемистият орган, който заема голяма част от коремната кухина. През него преминава кръвта от стомаха, червата, панкреаса и далака, а в него се задържа около 20% от кръвта, тоест е обемно кръвно депо. Като резервоар органът играе роля на регулатор на венозното кръвообращение в тялото. Хемокластичната функция се изразява във факта, че значително количество от остарелите червени кръвни телца се разграждат от купферовите клетки на органа. Черният дроб е основният орган за детоксикация на организма – той обезврежда множество токсични продукти, които са образувани чрез обмяна на веществата. Такива са амоняк, фенол, индол, скатол, стероиди и други, а в чернодробните клетки тези токсини се подлагат наестерифициране, окисление, редукция, метилиране, хидролиза, за да се превърнат в безвредни за организма продукти. Някои синтезирани в черния дроб протеини участват в процесите на съсирването на кръвта, в борбата с инфекциите, особено чревните, разграждането на поетият алкохол и абсорбирането му от кръвта, а освен това е единственият орган в тялото, който има способност да се саморегенерира.