Честита баба Марта – бели и червени, румени засмени

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор, чието име произхожда от името на третия месец в годината. Според народните вярвания първите три месеца са персонифицирани с митологични фигури – братята Голям и Малък Сечко, и Баба Марта, която бива представяна като тяхна сестра. В представите на народа тя е старица, макар че има няколко различни версии за нейния външен вид. Заради студа в техните месеци, Сечковците се смятат за персонажи с лют характер, а Марта носи противоречивия женски характер и е ту усмихната, ту люта.

С Баба Марта и месец март се свързват много български обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният от тях е закичването на хора и млади животни с мартеници. Те представляват езически амулет, изработен от усукани бели и червени нишки. В първия ден от месеца хората завързват или окачват мартеници върху дрехите. Те се носят, докато видят лястовичка или щъркел, но не по-късно от края на месеца. Когато се свали, мартеничката се окачва на плодно дръвче, по възможност разцъфнало такова. Обичаят за връзване на мартеници произхожда от културата на древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници за бойна сила, здраве и дълголетие. Сега мнозина връзват мартеница на китката, но навремето така са правели само децата, момите и младите невести. Вярвало се, че ако мома иска да се задоми, трябва да вплете амулета в косите си. Днес празникът е познат основно в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. Обичаят е един от най-интересните за чужденците, които искат да опознаят българската култура и традиционни вярвания. Погрешна практика е на тази дата да се празнува имен ден на хората с име Мартин и Мартина – официалният празник според Светия синод е 14 април, по повод честването на свети Мартин.

Отношенията между Баба Марта и нейните братя са обект на няколко приказки, които разказват различна история. Като общ сюжет обаче тя винаги е недоволна от тях – или са й изпили виното, или са свършили някоя голяма пакост. Старицата им се гневи и времето се разваля, а когато им прости пакостите, то се оправя отново. Според една разпространена приказка, една старица извела стадото си в планината през последните мартенски дни с мисълта, че Баба Марта ще й даде хубаво време, тъй като и тя е стара като нея. Баба Марта обаче се разсърдила и поискала няколко дни назаем от брат си Април и пуснала силни снегове, които замразили старицата и стадото й в планината. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“.

Вярванията за празника са свързани основно с това да се спечели благоразположението на старицата, затова обикновено в тях участват млади жени, момичета и деца. Смята се, че тя не обича старите жени и те не трябва да предизвикват гнева и. Най-възрастната жена в домакинството трябва да почисти къщата основно, преди изгрев слънце – да изнесе и простре навън червена тъкан, за да зарадва Баба Марта и да предизвика благосклонността й. Младите непременно трябва да излязат навън „за да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат, защото „ще разгневят старицата“.

В народната традиция 25 март, Благовещение, се празнува като ден на змиите, кукувиците и мечките – вярва се, че те пристигат или се събуждат точно на този ден, а Баба Марта е считана за тяхна господарка. На този ден народът вярва, че излизат горските самодиви и момите не трябва да излизат рано сутрин по къра, за да не ги срещнат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *