Многогодишно сивозелено тревисто растение от семейство Слезови, с късо дебело коренище и дълги до 50 см белезникави корени. Стъблата са с височина 60-150 см с цилиндрична форма. Листата са последователни, дълги 5-15 см, с дръжки, кадифено-мъхести. Цветовете са бледорозови до почти бели, 2-3 см в диаметър, с къси дръжки, събрани в пазвите на листата. Плодът е плосък, дисковиден, при узряване се разпада на 15-25 плодчета. Цъфтежът е през юли-август.
Растението се среща по влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна.
Използват се корените, листата и цветовете. Корените се изваждат през есента, като за предпочитани са тези от двегодишни растения поради по-високото съдържание на слузни вещества. Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязва на късове. Листата се берат през лятото, преди да са започнали да пожълтяват, а цветовете – в началото на цъфтежа.
В България, освен лечебната ружа, се срещат още 7 вида, които се различават главно с по-дългите си от 2 см венчелистчета и с наличие на не повече от 6-7 листчета на подчашката.
Корените се употребяват за лечение на възпаления на дихателните пътища: ларингит с пресипнал глас, фарингит, трахеобронхит с кашлица, задух. Прилагат се още поради покривното и омекчаващото им действие при остри възпаления на стомашно-чревния тракт. Приети заедно с други лекарства, те забавят тяхната резорбация.
В нашата народна медицина корените на ружата се използват още при проблеми с пикочните пътища, болезнено уриниране.
Външно се препоръчва воден извлек от корени на ружа за гаргара при ларингит с пресипнал глас, както и за лечение на циреи, рани и други кожни заболявания под формата на компрес.