Лечебните свойства на подправките част 2 :

КАНЕЛАТА СЕ БОРИ С ДИАБЕТА

Няколко грама от тази уханна подправка в храната нормализират равнището на кръвната захар и предотвратяват сърдечно-съдовите заболявания.

КАНЕЛАТА СЕ БОРИ С ДИАБЕТА

Няколко грама от тази уханна подправка в храната нормализират равнището на кръвната захар и предотвратяват сърдечно-съдовите заболявания.

Канелата се произвежда от кората на канеленото дърво – вечнозелено тропическо растение от семейство лаврови. Свалената от дървото кора се суши на тръбички (пръчици). Съществуват няколко вида от тази подправка.

СЪСТАВ И ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА

Канелата съдържа етерични масла, също и канелен алдехид, евгенол, смола, нишесте, дъбилни вещества. Тя действа благоприятно върху работата на цялата храносмилателна система, в частност, върху работата на стомаха, подпомага отделянето на стомашен сок, събужда апетита. В медицинската практика се използва като антисептично средство.

ОПАСНОСТИ

Но в тази ароматна подправка се съдържа и отровното вещество кумарин, което в големи количества може да въздейства отрицателно на черния дроб. Съгласно приетите норми от ЕС съдържанието на кумарин в хранителните продукти не бива да надвишава 2 мг на 1 кг. Това нищожно количество канела, което ние употребяваме, например в сладкишите, не е опасно за здравето. Но да се опитваме да нормализираме равнището на кръвната си захар, поглъщайки големи дози канела, е вредно, предупреждават шведските медици.

Излишното количество канела в храната може да държи човек във възбудено състояние, да учести съкращенията на сърцето, дишането, да засили потоотделянето и да активизира прекалено перисталтиката на червата. Оттук нататък следва затормозяване на централната нервна система и сънливост, а понякога може да се стигне и до гърч. Пушенето на канела се отразява по същия начин както и употребата на марихуана. Разбира се, най-често се злоупотребява с канеленото масло, което довежда до състояние, близко до наркотичното.

ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ

Канеленото масло има силен антисептичен ефект, противопоставя се на гъбичките и на глистите. Неговият основен компонент е алдехид, който е силен мутаген.

Но по-интересното е, че той не проявява своето вредно действие, когато се намира в състава на маслото. Канеленото масло е силен контактен алерген както в хранителните продукти, така и в козметичните средства.

Лечебното действие на канелата е било оценявано по достойнство във всички времена. Хипократ и Парацелс го прославяли като лекарство, което нормализира менструацията, ускорява раждането, укрепва сърцето.

 

Канелата оказва добро диуретично и детоксикиращо действие. При простуда и заболявания на стомаха, черния дроб и главния мозък, продължителна треска и лошо зрение тя може да бъде полезна, а кремът, приготвен от прашец канела, лекува лишеите. Канелената вода е универсално средство при всички простудни болести и заболявания на матката.

Знаменитият средновековен учен Мадаус смятал, че канеленото масло засилва перисталтиката на стомашночревния тракт, а в големи дози действа като възбуждащо средство на сърдечно-съдовата система, нервите и мускулите, особено на матката, във връзка с което то е подходящо за лечение на кръвотечение. Само че ако се вземе голямо количество канела, както това се прави често с цел аборт, могат да възникнат цианоза и нефрит.

В китайската и японската медицина се прилага отвара от канела за лечение на заболявания на слезката и стомаха, за подобряване на кръвообращението, при главоболие и склонност към припадъци. Тя предотвратява образуването на тромби.

В наше време при експерименти с мишки е установено, че водният екстракт от канела е ефикасно средство за лечение на язва на стомаха.

 

БОСИЛЕКЪТ

 

Пресен босилек, розмарин и мащерка

За родина на това ароматно растение се смята Южна Азия. В хербарните книги се отбелязва, че в Европа то е попаднало чак през XVI век, но много бързо спечелило симпатиите на европейците със своя благоуханен аромат. Смята се, че босилекът е подправка, достойна за вниманието на крал. След нашествието му на Стария континент, той се разпространил бързо и в Африка, и на островите в Тихи океан.

През средновековието източните подправки поизместили босилека на втори план. Но той никога не излязъл от употреба. Него винаги го препоръчвали да се използва в ограничени количества, тъй като ароматът му е прекалено наситен.

Второто откриване на босилека станало от времето на Втората световна война. Тогава той бил култивиран в страните на Европа чак до Северен Кавказ.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ И ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Салата Капрезе с пресен босилек

Босилекът цъфти през летните месеци, издавайки приятен аромат, който се дължи на етеричното масло в надземната му част.

При различните видове босилек то се колебае между 0,2% до 1,5%. Етеричното масло на това растение включва: метилхавинол, цинеол, линалоол, камфор, оцимен, дъбилни вещества, кисел сапонин. Освен това съдържа захар, каротин, фитонциди, витамин С, В2, ЗЗ, рутин.

В 100 г босилек има 319 ккал и 2 г мазнина.

Основното натрупване на етерично масло в растението се извършва през пролетта в периода на израстването на сочната му зеленина. Именно тогава в него има най-много З-активни фенолни съединения. В периода на формирането на пъпките има най-голямо количество аскорбинова киселина (витамин С). При узряването семената му имат до 19% мазни масла. Тези моменти трябва да се отчитат при брането му като лекарствено растение.

• Босилекът се вари и се пие при хронични болести на стомаха и пикочния мехур.
• Етеричното му масло има бактерицидно действие.
• Полезен е за успокояване на спазмолитични състояния, при подуване на стомаха, метеоризъм и др.
• Сухата и свежа трева на босилека се използва също и за ароматни вани, вместо тютюн за мирисане, за отвари за изплакване.
• Намира приложение в парфюмерийната промишленост.

ВКУСОВИ КАЧЕСТВА И ПРИЛОЖЕНИЕ

Пресен босилек и пармезан – черешката на италианската кухня

Като подправка босилекът се използва широко в прясно състояние и сушен. Някога го нарекли царска трева. Цялата му надземна част се отличава с приятен аромат и нежен вкус.

Неговите свойства се проявяват някак постепенно в ястията – отначало дават малко горчилка, а след това сладникъв привкус.

Използва се в супи, зеленчукови блюда, особено при боб, грах, зелен фасул, спанак, кисело зеле и в месни блюда.

Като подправка босилекът се цени най-много в прясно състояние. Младите гъсто облистени стъбълца се нарязват на ситно и се добавят в маслото за сандвичи и в ястията с месо.

Днес това растение се свързва с италианската кухня. То идеално се съчетава с доматите, листните зеленчуци, салатите, супите, яйцата, рибата, кашкавала, агнешкото, пицата и сосовете за спагети.

Босилекът във всякакъв вид се използва при производството на кетчуп, сосове, заливки и др.

Наситнените му и изсушени листа подобряват вкуса на колбасите и пастетите. Тази подправка се използва при омлети, салати, блюда от раци. Тя особено се почита в Западна Европа и Средна Азия.

Босилекът добре се съчетава с други подправки, от което се получава неповторим букет. В смес с розмарин той придобива аромат на черен пипер, с чубрицата засилва характера на ястието. Оригинално се съчетава с майоран, магданоз, кориандър, мента, естрагон.

Нормата за една порция в грамове пресен босилек е 2-10; сушен – 0,3-0,8.

В супите, вареното и пържените блюда босилекът се слага 10-15 минути преди ястието да бъде готово, а в кайма – по време на приготвянето.

Знаете ли, че

Свеж босилек

• Босилекът има дълга история на поклонение и омраза. От гръцки неговото име се превежда като „крал”, а според индийската религия той е свещен аромат.
• В Европа през средните векове хората смятали, че под него се развъждат скорпиони.
• Босилекът е известен като „доматената подправка”, заради неговото приятелство с доматите.
• Има повече от 150 вида босилек.

 

 

 

 

ГОРЧИЦАТА

Медиците твърдят, че 1 чаена лъжичка горчица на ден значително подобрява храносмилането, избавя от запека, изчиства кожата, а при диабет намалява съдържанието на захарта в кръвта. Смята се също така, че жената може да стане много по-плодовита, ако често яде синапени семена, от които се приготвя горчицата.

 

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

Маслото, което се получава от синапеното семе, е най-полезното от всички видове растителни масла. То е чудесен антисептик, в чийто състав има цяла палитра от витамини: А, В6, D, Е, К, Р, което повишава имунитета на човека, укрепва сърцето и предпазва от атеросклероза. Освен витамини синапеното масло съдържа магнезий, сяра, желязо, натрий, калий, калций, които значително повишават работата на черния дроб и пикочния мехур. Такъв „букет” от полезни елементи не само активизира обмяната на веществата, но и забавя стареенето и – внимание! – помага да отслабнем!

ЛЮТОТО ЛЕКАРСТВО

• Ако сте отпаднали, пийте по 20-30 синапени семена с вода един път на ден в продължение на 20 дена и повече. Зърната трябва да бъдат от последната реколта.
• При главоболие 3 ч.л. горчица на прах се смесват с вода до получаването на гъста кашица, която се оставя да престои 5 минути. Тази смес се нанася върху тъкан и се прави компрес в основата на врата за 5 минути.
• При синузит (хронична хрема) ежедневно леко се натрива областта около носа и слепоочията, но не се втрива. При постоянно прилагане на тази процедура, проблемът изчезва.
• При възпаление на белите дробове леко се запича синапено семе, смила се на прах, смесва се с мед. Приготвят се таблетки с размерите на бобено зърно. Приемат се по 10 таблетки на ден с отвара от джинджифил.
• При камъни в пикочния мехур 100 г горчица на прах се заливат с литър старо вино. Пие се по 50 мл 3 пъти на ден, като преди това течността добре се разклаща.
• При подагра и ревматизъм се смесват 100 г синапено семе, 100 г сол и чист керосин, за да се получи гъста кашица. Тя се втрива в болните места.
• За стимулиране на кръвообращението отлично помага вана с пакетче горчица на прах.

 

ПЪРВА СРЕД ПОДПРАВКИТЕ

Вездесъщите французи се научили от синапеното семе да приготвят паста и крем, като тъмните и червените синапени семена отивали за лютата горчица, а белите – за нежната. Оттогава този продукт го делят на остра и мека разновидности. Една от найострите горчици е китайската. В нея се добавя вода или слабоалкохолна бира. Почти толкова пареща е и английската горчица – при нея освен вода се добавят пшенично брашно и куркума. Във френския град Дижон се приготвя най-славната горчица – дижонската. В нейния състав влизат бяло вино, различни корени и черен пипер.

Меките горчици не ни разплакват, а само подчертават вкуса на ястието. Такава е немската горчица от Дюселдорф, френската сладко-кисела горчица и светлата американска горчица. Тези видове горчица се поднасят към салати, риба и морски дарове.

Можете и сами да си приготвите горчица, като сварите прах от синапено семе и добавите олио, черен пипер, сол, захар, оцет, карамфил. Въвеждайки елементите, старателно разбърквайте сместа.

След това я оставете в покой за 2-3 дни. За това време тя ще “узрее”. Горчицата се съхранява в плътно затворен стъклен съд на долния рафт в хладилника не повече от половин година от деня на производството й.

Но да се увличате по горчицата все пак не си струва. Синапът е отровно растение и при злоупотреба с произведения от него продукт, можете да изпитате затруднение в дишането, да получите брадикардия чак до загуба на съзнание. Хората с язва на стомаха, остри гастроентероколити, разширени вени, алергии към горчицата и възпаление на бъбреците трябва да внимават с употребата на този продукт.

 

РОЗМАРИНЪТ

Това уханно растение е познато още от библейско време. То расло по склоновете на планините и хълмовете на Ливан заедно с лавандулата, хвойната, салвията. За древните гърци било свещено. В Европа го пренесли монаси. Сега розмаринът се използва активно в средиземноморската кулинария, в Англия, САЩ, Скандинавия и Германия.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

Листата му съдържат до 2% етерично масло (със съдържание на цинеол, камфор, борнеол, лимонен, пинен, камфен, борнилацетат), дъбилни вещества, смоли и др.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

То е ефикасно против метеоризъм, подобрява храносмилането и оказва силно дразнещо действие върху кожата.

В народната медицина се използва за вани.

Етеричното му масло е добро за разтриване – укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Оказва лечебно действие и при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрежение, при състояние на обща отпадналост и полова слабост.

Повишава отделянето на стомашен сок и влияе благоприятно на общата дейност на стомашночревния тракт.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Силно ароматният му, сладникав и камфоров мирис, напомнящ мириса на бор, е с лек остър вкус.

Във фармацевтичната промишленост от розмарина приготвят лекарствени препарати, чайове, настойки, мазила, пластири.

Разтърканите му листа се употребяват като подправка. В неголямо количество те се добавят към зеленчукови супи, салати, кайма, пържено месо, гъби, варена риба, зеле и маринати.

В умерени дози розмаринът придава особен аромат на супите – месни, пилешки, гъбени и грахови. Във френската кухня той влиза в състава на известния букет „гарние”, който се слага в торбичка, с която се вари 5-6 минути в супата, а после се изважда.

Листата розмарин придават приятен вкус на меките кашкавали, картофите, дивеча и яйчения пастет. Типичен вкус придобиват с добавянето на розмарин ястията от агнешко, телешкият гулаш, овнешкото месо и доматената супа, както и въобще месото, приготвено на грил.

В месните блюда розмаринът изпълнява две роли: убива специфичната миризма на някои видове месо и придава на месото аромат на дивеч.

Подходящ е за приготвянето на дивеч и птици, а някои го добавят и към рибни блюда. Но според много кулинари розмаринът похабява вкуса на рибата.

Като цяло тази подправка се използва по същия начин както и дафиновият лист – трябва да се помни, че ако престои дълго в ястието, тя му придава лека горчивина. Всъщност розмаринът и дафиновият лист взаимно се изключват.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

• Ботаническото име на растението означава “роса от морето”. Повод за него вероятно е дал морскосиният цвят, с който розмаринът цъфти и с характерното му местообитание – близо до морето.

 

• Една легенда свързва произхода на наименованието и цвета му с Божията майка – при бягството й от Египет една нощ Дева Мария постлала наметалото си над туфа нацъфтели растения и когато на сутринта се покрила отново, цветчетата му от бели били станали нежносини, а храстът оттогава е познат под името „Розата на Мария”. Затова в Италия и Испания го смятат за свещено растение, което пази от вещици и зли духове, а в Сицилия вярват, че в клонките му се крият млади феи. Във Франция пък го използват за кадене при религиозни церемонии, а една друга легенда от региона гласи, че храстът спира да расте на 33 години в чест на Христос.
• Розмаринът е символ на приятелството. Често клонки от него се носят от младоженците на сватбата като знак за любов и вярност.

 

 

Канелата се произвежда от кората на канеленото дърво – вечнозелено тропическо растение от семейство лаврови. Свалената от дървото кора се суши на тръбички (пръчици). Съществуват няколко вида от тази подправка.

СЪСТАВ И ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА

Канелата съдържа етерични масла, също и канелен алдехид, евгенол, смола, нишесте, дъбилни вещества. Тя действа благоприятно върху работата на цялата храносмилателна система, в частност, върху работата на стомаха, подпомага отделянето на стомашен сок, събужда апетита. В медицинската практика се използва като антисептично средство.

ОПАСНОСТИ

Но в тази ароматна подправка се съдържа и отровното вещество кумарин, което в големи количества може да въздейства отрицателно на черния дроб. Съгласно приетите норми от ЕС съдържанието на кумарин в хранителните продукти не бива да надвишава 2 мг на 1 кг. Това нищожно количество канела, което ние употребяваме, например в сладкишите, не е опасно за здравето. Но да се опитваме да нормализираме равнището на кръвната си захар, поглъщайки големи дози канела, е вредно, предупреждават шведските медици.

Излишното количество канела в храната може да държи човек във възбудено състояние, да учести съкращенията на сърцето, дишането, да засили потоотделянето и да активизира прекалено перисталтиката на червата. Оттук нататък следва затормозяване на централната нервна система и сънливост, а понякога може да се стигне и до гърч. Пушенето на канела се отразява по същия начин както и употребата на марихуана. Разбира се, най-често се злоупотребява с канеленото масло, което довежда до състояние, близко до наркотичното.

ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ

Канеленото масло има силен антисептичен ефект, противопоставя се на гъбичките и на глистите. Неговият основен компонент е алдехид, който е силен мутаген.

Но по-интересното е, че той не проявява своето вредно действие, когато се намира в състава на маслото. Канеленото масло е силен контактен алерген както в хранителните продукти, така и в козметичните средства.

Лечебното действие на канелата е било оценявано по достойнство във всички времена. Хипократ и Парацелс го прославяли като лекарство, което нормализира менструацията, ускорява раждането, укрепва сърцето.

 

Канелата оказва добро диуретично и детоксикиращо действие. При простуда и заболявания на стомаха, черния дроб и главния мозък, продължителна треска и лошо зрение тя може да бъде полезна, а кремът, приготвен от прашец канела, лекува лишеите. Канелената вода е универсално средство при всички простудни болести и заболявания на матката.

Знаменитият средновековен учен Мадаус смятал, че канеленото масло засилва перисталтиката на стомашночревния тракт, а в големи дози действа като възбуждащо средство на сърдечно-съдовата система, нервите и мускулите, особено на матката, във връзка с което то е подходящо за лечение на кръвотечение. Само че ако се вземе голямо количество канела, както това се прави често с цел аборт, могат да възникнат цианоза и нефрит.

В китайската и японската медицина се прилага отвара от канела за лечение на заболявания на слезката и стомаха, за подобряване на кръвообращението, при главоболие и склонност към припадъци. Тя предотвратява образуването на тромби.

В наше време при експерименти с мишки е установено, че водният екстракт от канела е ефикасно средство за лечение на язва на стомаха.

 

БОСИЛЕКЪТ

 

Пресен босилек, розмарин и мащерка

За родина на това ароматно растение се смята Южна Азия. В хербарните книги се отбелязва, че в Европа то е попаднало чак през XVI век, но много бързо спечелило симпатиите на европейците със своя благоуханен аромат. Смята се, че босилекът е подправка, достойна за вниманието на крал. След нашествието му на Стария континент, той се разпространил бързо и в Африка, и на островите в Тихи океан.

През средновековието източните подправки поизместили босилека на втори план. Но той никога не излязъл от употреба. Него винаги го препоръчвали да се използва в ограничени количества, тъй като ароматът му е прекалено наситен.

Второто откриване на босилека станало от времето на Втората световна война. Тогава той бил култивиран в страните на Европа чак до Северен Кавказ.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ И ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Салата Капрезе с пресен босилек

Босилекът цъфти през летните месеци, издавайки приятен аромат, който се дължи на етеричното масло в надземната му част.

При различните видове босилек то се колебае между 0,2% до 1,5%. Етеричното масло на това растение включва: метилхавинол, цинеол, линалоол, камфор, оцимен, дъбилни вещества, кисел сапонин. Освен това съдържа захар, каротин, фитонциди, витамин С, В2, ЗЗ, рутин.

В 100 г босилек има 319 ккал и 2 г мазнина.

Основното натрупване на етерично масло в растението се извършва през пролетта в периода на израстването на сочната му зеленина. Именно тогава в него има най-много З-активни фенолни съединения. В периода на формирането на пъпките има най-голямо количество аскорбинова киселина (витамин С). При узряването семената му имат до 19% мазни масла. Тези моменти трябва да се отчитат при брането му като лекарствено растение.

• Босилекът се вари и се пие при хронични болести на стомаха и пикочния мехур.
• Етеричното му масло има бактерицидно действие.
• Полезен е за успокояване на спазмолитични състояния, при подуване на стомаха, метеоризъм и др.
• Сухата и свежа трева на босилека се използва също и за ароматни вани, вместо тютюн за мирисане, за отвари за изплакване.
• Намира приложение в парфюмерийната промишленост.

ВКУСОВИ КАЧЕСТВА И ПРИЛОЖЕНИЕ

Пресен босилек и пармезан – черешката на италианската кухня

Като подправка босилекът се използва широко в прясно състояние и сушен. Някога го нарекли царска трева. Цялата му надземна част се отличава с приятен аромат и нежен вкус.

Неговите свойства се проявяват някак постепенно в ястията – отначало дават малко горчилка, а след това сладникъв привкус.

Използва се в супи, зеленчукови блюда, особено при боб, грах, зелен фасул, спанак, кисело зеле и в месни блюда.

Като подправка босилекът се цени най-много в прясно състояние. Младите гъсто облистени стъбълца се нарязват на ситно и се добавят в маслото за сандвичи и в ястията с месо.

Днес това растение се свързва с италианската кухня. То идеално се съчетава с доматите, листните зеленчуци, салатите, супите, яйцата, рибата, кашкавала, агнешкото, пицата и сосовете за спагети.

Босилекът във всякакъв вид се използва при производството на кетчуп, сосове, заливки и др.

Наситнените му и изсушени листа подобряват вкуса на колбасите и пастетите. Тази подправка се използва при омлети, салати, блюда от раци. Тя особено се почита в Западна Европа и Средна Азия.

Босилекът добре се съчетава с други подправки, от което се получава неповторим букет. В смес с розмарин той придобива аромат на черен пипер, с чубрицата засилва характера на ястието. Оригинално се съчетава с майоран, магданоз, кориандър, мента, естрагон.

Нормата за една порция в грамове пресен босилек е 2-10; сушен – 0,3-0,8.

В супите, вареното и пържените блюда босилекът се слага 10-15 минути преди ястието да бъде готово, а в кайма – по време на приготвянето.

Знаете ли, че

Свеж босилек

• Босилекът има дълга история на поклонение и омраза. От гръцки неговото име се превежда като „крал”, а според индийската религия той е свещен аромат.
• В Европа през средните векове хората смятали, че под него се развъждат скорпиони.
• Босилекът е известен като „доматената подправка”, заради неговото приятелство с доматите.
• Има повече от 150 вида босилек.

 

 

 

 

ГОРЧИЦАТА

Медиците твърдят, че 1 чаена лъжичка горчица на ден значително подобрява храносмилането, избавя от запека, изчиства кожата, а при диабет намалява съдържанието на захарта в кръвта. Смята се също така, че жената може да стане много по-плодовита, ако често яде синапени семена, от които се приготвя горчицата.

 

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

Маслото, което се получава от синапеното семе, е най-полезното от всички видове растителни масла. То е чудесен антисептик, в чийто състав има цяла палитра от витамини: А, В6, D, Е, К, Р, което повишава имунитета на човека, укрепва сърцето и предпазва от атеросклероза. Освен витамини синапеното масло съдържа магнезий, сяра, желязо, натрий, калий, калций, които значително повишават работата на черния дроб и пикочния мехур. Такъв „букет” от полезни елементи не само активизира обмяната на веществата, но и забавя стареенето и – внимание! – помага да отслабнем!

ЛЮТОТО ЛЕКАРСТВО

• Ако сте отпаднали, пийте по 20-30 синапени семена с вода един път на ден в продължение на 20 дена и повече. Зърната трябва да бъдат от последната реколта.
• При главоболие 3 ч.л. горчица на прах се смесват с вода до получаването на гъста кашица, която се оставя да престои 5 минути. Тази смес се нанася върху тъкан и се прави компрес в основата на врата за 5 минути.
• При синузит (хронична хрема) ежедневно леко се натрива областта около носа и слепоочията, но не се втрива. При постоянно прилагане на тази процедура, проблемът изчезва.
• При възпаление на белите дробове леко се запича синапено семе, смила се на прах, смесва се с мед. Приготвят се таблетки с размерите на бобено зърно. Приемат се по 10 таблетки на ден с отвара от джинджифил.
• При камъни в пикочния мехур 100 г горчица на прах се заливат с литър старо вино. Пие се по 50 мл 3 пъти на ден, като преди това течността добре се разклаща.
• При подагра и ревматизъм се смесват 100 г синапено семе, 100 г сол и чист керосин, за да се получи гъста кашица. Тя се втрива в болните места.
• За стимулиране на кръвообращението отлично помага вана с пакетче горчица на прах.

 

ПЪРВА СРЕД ПОДПРАВКИТЕ

Вездесъщите французи се научили от синапеното семе да приготвят паста и крем, като тъмните и червените синапени семена отивали за лютата горчица, а белите – за нежната. Оттогава този продукт го делят на остра и мека разновидности. Една от найострите горчици е китайската. В нея се добавя вода или слабоалкохолна бира. Почти толкова пареща е и английската горчица – при нея освен вода се добавят пшенично брашно и куркума. Във френския град Дижон се приготвя най-славната горчица – дижонската. В нейния състав влизат бяло вино, различни корени и черен пипер.

Меките горчици не ни разплакват, а само подчертават вкуса на ястието. Такава е немската горчица от Дюселдорф, френската сладко-кисела горчица и светлата американска горчица. Тези видове горчица се поднасят към салати, риба и морски дарове.

Можете и сами да си приготвите горчица, като сварите прах от синапено семе и добавите олио, черен пипер, сол, захар, оцет, карамфил. Въвеждайки елементите, старателно разбърквайте сместа.

След това я оставете в покой за 2-3 дни. За това време тя ще “узрее”. Горчицата се съхранява в плътно затворен стъклен съд на долния рафт в хладилника не повече от половин година от деня на производството й.

Но да се увличате по горчицата все пак не си струва. Синапът е отровно растение и при злоупотреба с произведения от него продукт, можете да изпитате затруднение в дишането, да получите брадикардия чак до загуба на съзнание. Хората с язва на стомаха, остри гастроентероколити, разширени вени, алергии към горчицата и възпаление на бъбреците трябва да внимават с употребата на този продукт.

 

РОЗМАРИНЪТ

Това уханно растение е познато още от библейско време. То расло по склоновете на планините и хълмовете на Ливан заедно с лавандулата, хвойната, салвията. За древните гърци било свещено. В Европа го пренесли монаси. Сега розмаринът се използва активно в средиземноморската кулинария, в Англия, САЩ, Скандинавия и Германия.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

Листата му съдържат до 2% етерично масло (със съдържание на цинеол, камфор, борнеол, лимонен, пинен, камфен, борнилацетат), дъбилни вещества, смоли и др.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

То е ефикасно против метеоризъм, подобрява храносмилането и оказва силно дразнещо действие върху кожата.

В народната медицина се използва за вани.

Етеричното му масло е добро за разтриване – укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Оказва лечебно действие и при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрежение, при състояние на обща отпадналост и полова слабост.

Повишава отделянето на стомашен сок и влияе благоприятно на общата дейност на стомашночревния тракт.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Силно ароматният му, сладникав и камфоров мирис, напомнящ мириса на бор, е с лек остър вкус.

Във фармацевтичната промишленост от розмарина приготвят лекарствени препарати, чайове, настойки, мазила, пластири.

Разтърканите му листа се употребяват като подправка. В неголямо количество те се добавят към зеленчукови супи, салати, кайма, пържено месо, гъби, варена риба, зеле и маринати.

В умерени дози розмаринът придава особен аромат на супите – месни, пилешки, гъбени и грахови. Във френската кухня той влиза в състава на известния букет „гарние”, който се слага в торбичка, с която се вари 5-6 минути в супата, а после се изважда.

Листата розмарин придават приятен вкус на меките кашкавали, картофите, дивеча и яйчения пастет. Типичен вкус придобиват с добавянето на розмарин ястията от агнешко, телешкият гулаш, овнешкото месо и доматената супа, както и въобще месото, приготвено на грил.

В месните блюда розмаринът изпълнява две роли: убива специфичната миризма на някои видове месо и придава на месото аромат на дивеч.

Подходящ е за приготвянето на дивеч и птици, а някои го добавят и към рибни блюда. Но според много кулинари розмаринът похабява вкуса на рибата.

Като цяло тази подправка се използва по същия начин както и дафиновият лист – трябва да се помни, че ако престои дълго в ястието, тя му придава лека горчивина. Всъщност розмаринът и дафиновият лист взаимно се изключват.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

• Ботаническото име на растението означава “роса от морето”. Повод за него вероятно е дал морскосиният цвят, с който розмаринът цъфти и с характерното му местообитание – близо до морето.

 

• Една легенда свързва произхода на наименованието и цвета му с Божията майка – при бягството й от Египет една нощ Дева Мария постлала наметалото си над туфа нацъфтели растения и когато на сутринта се покрила отново, цветчетата му от бели били станали нежносини, а храстът оттогава е познат под името „Розата на Мария”. Затова в Италия и Испания го смятат за свещено растение, което пази от вещици и зли духове, а в Сицилия вярват, че в клонките му се крият млади феи. Във Франция пък го използват за кадене при религиозни церемонии, а една друга легенда от региона гласи, че храстът спира да расте на 33 години в чест на Христос.
• Розмаринът е символ на приятелството. Често клонки от него се носят от младоженците на сватбата като знак за любов и вярност.