Панкреас


Панкреасът е известен още с името задстомашна жлеза. Той представлява голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната стена на коремната кухина. Тя има продълговата форма, наподобяваща грозд, с дължина около 14 – 18 сантиметра и маса около 80 – 90 грама. Панкреасът се състои от няколко отдела –глава, тяло и опашка. Главата се намира вдясно, в извивката на дванадесетопръстника и е насочена надолу, а останалите части са разположени хоризонтално по-нависоко и завършват на нивото на далака. Главният канал на панкреаса се отваря в дванадесетопръстното черво.

Функциите на задстомашната жлеза са две – храносмилателна, чрез външна секреция и ендокринна, чрез вътрешна секреция. Външна е секрецията на храносмилателни ензими, а вътрешна е секрецията на хормони. Външната секреция се регулира по нервен и хуморален път – проникването на солна киселина в дванадесетопръстното черво предизвиква отделяне на панкреатичен сок. Под нейно влияние в лигавицата на дванадесетопръстника се образува фермента секретин, който по кръвен път стимулира секрецията на панкреаса.

Задстомашната жлеза се състои от два типа тъкани, които изпълняват коренно различни функции. Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета – ацини, които имат изходящи каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи единици и образуват големия Вирсунгов канал. Панкреасът съдържа също ендокринни клетки, които секретират хормони, чрез които се контролира нивото на кръвната захар. Между ацините на панкреаса са разположени групи клетки, които нямат изходящи каналчета – така наречените Лангерхансови острови. Те произвеждат хормоните инсулин, глюкагон и соматостатин, които с отделянето си през капилярните стени навлизат в кръвта.

Ацините се състоят от клетки, които произвеждат храносмилателен сок. Той съдържа натриев бикарбонат и ензими, които усвояват съставките на храната. Това са ензимите амилаза, малтаза, захараза и лактаза, под чието въздействие полизахаридите и дизахаридите се разграждат до монозахариди, за да се усвоят от организма. Други ензими осигуряват разграждането на белтъците до крайните им съставки – аминокиселини. Ензимите липаза и естераза разграждат мастите до глицерол и мастни киселини. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява. Задстомашната жлеза секретира още два фермента – липокаин, който възпрепятства мастната филтрация в черния дроб, както и креин, който има вазодилатативен ефект.

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите не са активни, тъй като в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата. Чрез натриевия бикарбонат съдържанието в дванадесетопръстника се алкализира. За едно денонощие панкреаса секретира около 1,5 – 2 литра панкреатичен сок с рН 7,1-8,8.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *