Положителното мислене – инструкции за употреба

Понякога в живота не е възможно да мислим положително.

При условие, че ни се случват значими негативни ситуации, които ни карат да се чувстваме зле, е трудно да си наложим да мислим позитивно. Постоянният натиск от страна на близки и познати, на книги, свързани с позитивното мислене, на всеобщото мнение, че ние „трябва“ да мислим само положително… – всичко това би могло да ни накара да се почувстваме неразбрани, неможещи и дори тотално несправящи се. Ако ние не разполагаме с никакъв ресурс, за да се справим в дадена ситуация, как да започнем да мислим позитивно? Подобни изисквания към нас могат да ни депресират допълнително и да влошат кризата, в която се намираме. Границата е много тънка и ако сами не я намираме, е добре да се консултираме със специалист. Важно е да не бъдем в безизходно положение, да не изпадаме в дълбока депресия и в постоянно негативно мислене, но и същевременно с това да не залъгваме себе си, че нещата около нас са наред и всичко е чудесно, ако това в действителност не е така, да не се отдалечаваме патологично от реалността, която в този етап от живота ни, е в голяма степен негативна. Терапевтичната работа в подобни ситуации е по посока на приемане на реалността, такава каквато е, и търсене на ресурс за оцеляване, за справяне и изграждане на стратегия за продължаване напред.

Имайте предвид, че понякога добрите думи за щастливо бъдеще, което предстои, или омаловажаването на проблемите могат и да помогнат, но понякога са абсолютно безсмислени. Не е необходимо да мотивираме човек, който скоро например е имал загуба на близък в живота си, че трябва да мисли положително и да гледа напред. В този момент няма нужда от това. Важно за него е сега той да изживее тази загуба, а изживяването включва и тъга, дори страдание за известен период от време.

Често, когато мотивираме наши близки да престанат да изживяват негативни емоции, го правим, защото ние самите не можем да се справим с това да ги гледаме по този начин. Много хора се плашат от т.нар. негативни емоции. Но това не означава, че в този момент човекът няма нужда именно от тях. Отново отбелязвам – нямам предвид дълготрайно подобно състояние, визирам моментни изживявания, свързани с тъга, самосъжаление, гняв или хленчене, например, и то при наличието на определена причина за подобни емоции.

С какво може да бъде рисково непрекъснатото мотивиране за мислене на изцяло позитивни неща?

1. Изграждане на илюзорна представа за света и бягство от реалността – Тъй като ние живеем в реалния свят, се сблъскваме понякога и с негативни ситуации. Възможно е да се пораждат непрекъснати вътрешни конфликти у човека, породени от противоречие между това какви са нещата в действителност (в реалността) и какви трябва да бъдат (според нашето позитивно мислене).

2. Разочарование – Ако някой крайно позитивен човек ни е обещал прекрасно бъдеще, това не означава, че то ще бъде такова със сигурност. Ако очакванията ни обаче се разминат с действителността в даден момент, това би могло да породи у нас силни усещания за разочарование.

3. Невъзможност за справяне – Ако очакваме да ни се случват само прекрасни неща, доста вероятно е да бъдем изненадани, неподготвени и незнаещи как да реагираме в случаите, когато се изправяме пред проблеми в живота си (а това неминуемо се случва на всеки от нас все някога).

4. Трудност да възприемаме ситуации насериозно – Има ситуации в живота, които не можем да подминем с лекота или да им се усмихнем чаровно и да ги загърбим. Ако за нас единствена стратегия за справяне е усмивката, няма да знаем как да реагираме в подобни сериозни ситуации.

На всеки от нас му е хубаво, когато изживява красиви и положителни неща в живота си. Човешката психика е изградена така, че да има потребност от положителни изживявания и да изпитва потребност от удоволствие. С това обаче би могло и да се злоупотребява, защото на всеки от нас му се иска от днес за утре да разреши всичките си проблеми, да изглади всички неща в живота си, които му пречат, да бъде удовлетворен и щастлив сега и веднага. Има хора, които ни предлагат именно това под една или друга форма. Такава промяна обаче често е труден, продължителен и изискващ много усилия от наша страна процес, и всички обещания, че нещата ще се наредят чудесно за нас, само ако се усмихнем и започнем да мислим по-положително, може и да не проработят. Това не означава, че не трябва да забелязваме и да не считаме за значими хубавите неща в живота си. Не означава и че винаги трябва да гледаме сериозно или прагматично на нещата. Означава обаче да не допускаме наличието на спекулации с нашите потребности и да се научим да приемаме по здрав начин както хубавите, така и негативните неща, които се случват в живота ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *