Празникът на лозата – Трифон Зарезан

Честит празник на всички, които носят името Трифон, Трифонка, Труфка!

 

ПРАЗНИКЪТ е посветен на лозите и винарството – свети Трифон се смята за техен покровител.
Християнската религия е отредила ден на св. мъченик Трифон, който е бил посечен с меч по времето на император Деций. Той загинал, защото не се отрекъл от християнската си вяра. Съществува следната легенда: На четиридесетия ден от раждането на Христос св. Богородица отивала на молитва и срещнала Трифон, който й се присмял. Тя го наказала – когато зарязвал лозето си, той си отрязал носа. На иконите светецът е изобразяван най-често с косер в ръка.

Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, независимо от метеорологичните условия. Отрано на 1 февруари мъжете се събират в лозята, всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица и суджук. Храната се поставя в нова шарена торба и мъжете се изпращат тържествено от стопанките. Със себе си лозарите носят светена вода от Йордановден и пепел, запазена от бъдника на Бъдни вечер. Стъпи ли в своето лозе, стопанинът разпръсква водата и пепелта, обръща се към слънцето, прекръства се три пъти и с косер отрязва по три пръчки от три корена. Отрязаните пръчки свива на венец, с който окичва калпака си, а лозите полива обилно с вино от бъклицата. за да дадат обилен плод и да не се маносват. След това всички лозари се събират, за да изберат цар. Обикновено се избира заможен стопанин и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, той застава начело на трапезата. От своята бъклица той подава на всеки да отпие по глътка за богата реколта.

След хубаво хапване, пийване, хора и ръченици всички лозари си тръгват от лозята, като носят своя нов цар до вкъщи. Той от своя страна ги кани на гости. Стопанката е приготвила богата вечеря с много вино и ракия. Добре е новият цар да не се опие, за да може цяла година да се грижи добре за лозята – така, че от всяка лоза да има по чебър вино.

В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики, съвпадащи с древните Дионисиеви празници. Общо взето, в българския народен календар те носят белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет: първа оран, закичвне на животните със здравец и прикаждането им с тамян, заплашването на дърветата, че ще ги отсекат, за да родят много плод, различни гадания, свързани със стопански дейности.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифуници”, се почитат за предпазване от вълци. Жените не режат нищо с ножици, за да не се разтваря устата на вълка. Не се плете, не се преде и не се шие. От приготвения обреден хляб се чупи и се раздава на съседите, слагат се залъци в кърмата на животните, за да се предпазят от вълци. За трапезата се приготвят кокошка, тутманик, прясна пита, вино. Виното се уважава наравно с хляба.

Отпиват  младоженците, преди да влязат в къщата, за да живеят в любов и сговор, отпива родилката, преди да започне раждането, за да роди лесно. Без вино не може да се отбележи и смъртта. Гробът се прелива с вода и вино, за да се умилостиви земята и да прибере положените в нея. Виното е кръвта на Бога.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *