ЗЕОЛИТ /КЛИНОПТИЛОЛИТ/

Описание

Зеолит

Време е за "пролетно почистване" на тялото!

Структурата на зеолита е капан за токсини и тежки метали, но също така и за свободните радикали, намиращи се в човешкото тяло. За разлика от типичните антиоксиданти, зеолитът не ги неутрализира, като се свързва химически с тях, а решетъчната му структура ги обхваща като в капан и ги извежда от организма. По този начин минералът предпазва тялото от някои от най-страшните болести на съвремието.

Попаднал във водна среда, клиноптилолитът променя химическия състав и вкусовите й качества. Вода, обработена със зеолит, нормализира кръвното налягане, пречиства организма от тежки метали и токсини. Йонизираната със зеолит вода помага в профилактиката на болести като язви, гастрити, колити, проблеми със сърдечно–съдовата и нервната система.

Клиноптилолитът е термично обработен и готов за употреба !

УПОТРЕБА: Пакетчето с клиноптилолит се изсипва в 5 литра нехлорирана вода. След 8 часа тя е готова за пиене. Човек може да поема толкова клиноптилолитова вода, колкото пожелае. Когато водата започне да свършва, съдът се напълва отново. След 3 месеца минералът трябва да се замени с нов.

СЪДЪРЖАНИЕ: силициев диоксид, натрий, калий, калций, алуминий, вода.

Тегло: 200гр. ± 5%

Зеолитът  е кристалоподобен минерал, открит е през 1756 г. от Ф. Кронщед и е наречен така (кипящ камък -от гръцки) поради свойствата да увеличава обема си и да отделя вода при нагряване. Към това семейство принадлежат няколко основни вида минерала- клиноптилолит, морденит и др. За лечебни цели интерес представлява първият минерал -клиноптилолит. Неговата морфологична форма е кристална и заради това йоннообменните и абсорбционни свойства са силно изразени. 

Как да си обясним чудото Клиноптилолит ?!

Структурата на клиноптилолитовия зеолит наподобява пчелна пита или сито. Алуминиево-силикатната му матрица е с отрицателен заряд, това е причината отрицателните йони на минерала да се свързват добре с положително заредените йони на други вещества. При попадането на клиноптилолита в чужда среда, най-вече в течности, между зелолитните йони и тези на средата "домакин", започва активен йонообмен. Благодарение на това фино зеолитно "сито" и на неговата отрицателно заредена структура, попадайки в храносмилателния тракт, клиноптилолитовият зеолит успява да улови вредните за организма вещества, да се свърже с тях и да ги изведе от тялото по естествен начин. Така организмът се изчиства от отровите и успява лесно, бързо и качествено да усвои полезните вещества, които приема.