Високо кръвно налягане, или още хипертония, е хронично състояние, при което кръвното налягане в кръвоносните съдове и артериите е повишено. Това състояние кара сърцето да работи по-бързо, за да осъществи нормална циркулация на кръвта в кръвоносните съдове. Това заболяване предразполага появява на болести като инфаркт на миокарда, инсулт, аневризъм на артериите, сърдечна недостатъчност и периферна артериална болест. Дори ако човек има умерено повишаване на кръвното налягяне, болестта е свързана с намаляване на продължителността на живот и повишава опасността от по-сериозни болести.
Хипертонията се определя като първична или вторична, в зависимост проявените симптоми. В почти 95% от случаите пациентите са болни от първична хипертония, което означава, че не е установена причина за наличието на високо кръвно налягане. В останалите случаи причината за болестното състояние са други заболявания, които засягат органи като бъбреци, сърце, артерии или ендокринна система на тялото.
Първичната хипертония рядко може да се прояви с определени симптоми. В повечето случаи тя се открива при преглед, когато пациентът се оплаква от друг зравословен проблем. Вторичната хипертония се обуславя от няколко допълнителни признаци и симптоми. Този вид хипертония може да е следствие от бъбречни или еднокринни заболявания. В случаите, когато има рязко покачване на кръвното налягане от систолното 180 или диастолното 110 се нарича хипертонична криза. Хората с такова кръвно налягане обикновено не се оплакват от някаква определена симптоматика, а от главоболие.
Диагнозата на пациената, че страда от заболяването хипертония се поставя в случаите, когато пациентът има редовно високо кръвно налягане. За диагностициране се извършват три отделни измервания на кръвното налягане през интервал от един месец. Уредът, с който се провеждат измервания се нарича сфигмоманометър. След като се постави диагнозата лекуващият лекар започва да търси основната причина за появяване на заболяването на базата на симптоми и рискови фактори. Първичната хипертония се среща по-често при юношите и е обусловена от фактори като затлъстяване и фамилна анамнеза. Вторичната хипертония се среща по-често при пациенти в предюношеска възраст и възрастни. В повечето случаи тя е причинена от бъбречно заболяване. По преценка на лекуващия лекар могат да се направят допълнители изследвания. Изследват се нивата на холестерола, кръвната захар, серумния креатин и др. Прави се електрокардиограма, за да се установи дали сърдечният мускул е натоварен от високото кръвно налягане. Може да направи още ехокардиограма и рентген на гръдния кош.
Лечението на хипертонията започва с промяна на начина на живот и пиене на лекарства, които са изписани от лекар. Обикновено лечението на заболяването продължава през целия живот. Затова е необходимо да се състави план за лечение, с който кръвното налягане ще се поддържа в нормални граници. Създаването на здравословни навици помагат за осъществяване на контрол върху високото кръвно налягане. Трябва да се спазва здравословна диета, да се поддържа физическа активност и здравословно тегло. Ако пациентът пуши задължително трябва да спре цигарите. Ако всички препоръки се спазват редовно резултатите ще бъдат налице.