ЛЕНУКСИН ТАБЛ.10 МГ.Х 28

ЛЕНУКСИН

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЛЕНУКСИН И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА

Ленуксин, съдържащ есциталопрам, е Селективен Инхибитор на  Обратното Поемане на Серотонин /СИОПС/ и принадлежи към група лекарства, познати като антидепресанти.

Ленуксин се използва за лечение на депресия, паническо разстойство, социално тревожно разстройство /наречено също социална фобия/, генерализирано тревожно разстойство и обсесивно-компулсивно разстройство.

Депресията се характеризира с ниско настроение, липса на енергия, меланхолия, чувство за непълноценност, смущения в съня, затваряне в себе си и невъзможност за справяне с ежедневните задължения. Депресията може да бъде придружена и от мисли за самоубийство. Депресивните пациенти могат да имат и симптоми на тревожност.

Паническо разстойство се характеризира с появата на неочаквани пристъпи на силно изразена паника или с тревожност, свързана с определени ситуации или поради страх от настъпването на нови пристъпи. Причините, провокиращги паническите пристъпи варират между отделните пациенти. Пристъпите се повтарят, когато пациентът попадне отново в същата ситуация

Социално тревожно разстройство, също известно като социална фобия, се характеризира с прекомерен страх от социални ситуации. Пациентите имат склонност да избягват социални ситуации, които могат да им причинят тревожност или дискомфорт.

Генерализирано тревожно разстройство се свързва с прекомерна тревожност и безпокойство. Характерно е, че тревожността е свързана с дейности, обичайни за ежедневието.

Ленуксин ще облекчи тези симптоми и ще ви накара да се почувствате по-добре.

ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ ЛЕНУКСИН

НЕ ПРИЕМАЙТЕ:

- Ако сте алергични към есциталопрам или някоя от другите съставки. КОнсултирайте се с лекар, ако смятате, че може да сте алергични

- Ако приемате други лекарства, които принадлежат към група, наречена МАО-инхибитори, включително селегилин, моклобемид и линезолид

- Ако приемате други лекарства, които принадлежат към група, наречена неселективни инхибитори на моноаминооксидазата /МАО-инхибитори/, като например фенелзин, изокарбоксазид и транилципромин, които също се използват за лечението на депресия. Ако сте приели някое от  тези лекарства, Вие трябва да изчакате 7 дни преди да приемате някое от тези лекарства

КАК ДА ПРИЕМАТЕ ЛЕНУКСИН

Витаги приемайте Ленуксин точно както ви е казал вашия лекар. 

- Ленуксин се приема всеки ден като еднократна дневна доза

- Ленуксин може да се приема с или без храна. Поглъщайте таблетките с малко вода. Не ги дъвчете

Ако е необходимо, таблетките могат да бъдат счупени като първо се поставят на гладка повърхност с делителната черта нагоре. 

ОБИЧАЙНА ДОЗИРОВКА

Възрастни:

Депресия: Обичайната доза е 10 мг дневно. Дозата може да бъде увеличена от вашия лекар. Препоръчваната максимална доза е 20 мг дневно

Паническо разстройство: Препоръчва се начална доза от 5 мг през първата седмица, преди да бъде увеличена до 10 мг дневно.

Социално тревожно разстройство: Обичайната доза е 10 мг дневно. Обикновено са необходими 2-4 семици за постигане облекчаване на симптомите. В зависимост от това как се чувствоте след като сте приемали лекарството известно време, лекарят може да примени дозата между 5 и 20 мг дневно.

Генерализирано тревожно разстройство: Обичайната доза е 10 мл дневно. Дозата може да бъде увеличена от вашият лекар максимално до 20 мг дневно

Обсесивно-компулсивно разстройство: Началната доза е 10  мг един път дневно. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да бъде увеличена максимално до 20 мг дневно.

Пациенти със специален риск

При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане не се изисква корекция на дозата. При пациенти със силно намалена бъбречна функция се препоръчва внимание

Препоръчва се, пациенти с чернодробни заболмявания да приемат начална доза от 5 мг дневно през първите две седмици. Вашият лекар може да увеличи дозата до 10 мг дневно. Препоръчва се внимание при пациенти със силно намалена чернодробна функция

Употреба при деца и юноши под 18 год:

Обикновено Ленуксин не се прилага при деца и юноши под 18 години

Пациенти в напреднала възраст:

Обичайната начална доза е 5 мг дневно

Препоръчвасе максималната доза да бъде под 20 мг.