Гръбначният мозък е дял на централната нервна система. Той е разположен в канала на гръбначния стълб. Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки, неврони, които са подредени по специфичен начин. В центъра на гръбначния стълб, по цялата дължина на гръбначния мозък, се простира канал, който е изпълнен с гръбначно-мозъчна течност. Течността е близка по състав на кръвната плазма и обвива отвсякъде гръбначния мозък.
Дължината на гръбначния мозък е около 40-45 см, тежината му е около 30 г, а по форма наподобява връв, дебела около 1 см. Горният край на гръбначния мозък минава в главния мозък, а в долния край завършва конусообразно. Краят е на равнището на втория поясен прешлен, откъдето излизат голям брой нервни влакна. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди — предна, наречена вентрална и задна, наречена дорсална. Те го разделят на две симетрични половини.
Гръбначният мозък има три обвивки – външната обвивка се нарича твърда и се състои от плътна съединителна тъкан, средната е много тънка и се нарича паяжинообразна, а най-вътрешната е мека обвивка, която е плътно прилепнала върху повърхността на гръбначния мозък. Меката мозъчна обвивка е богата на кръвоносни съдове. Пространствата между нея и паяжиновидната обвивка са изпълнени с гръбначномозъчна течност. Гръбначният мозък е добре защитен от костния скелет, от мозъчните обвивки и от гръбначномозъчната течност, които го предпазват от удари и от сътресения.
Гръбначният мозък е изграден от бяло и от сиво вещество – бялото вещество е на повърхността, а сивото е във вътрешността. Бялото вещество обвива като мантия сивото. Сивото вещество се формира от близкото разположение на телата на голям брой неврони, а бялото – от техните дълги израстъци.
Гръбначният мозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция се състои в осъществяване на двупосочна връзка с главния мозък, а рефлексната функция е отговорна за координирането на дейността на различни органи. Проводната функция се осъществява от възходящите и низходящите пътища на бялото мозъчно вещество. Аксонът разположен в задния рог се нарича сетивен – има две части и се разклонява Т-образно. Частта, която се свързва със сивото вещество се нарича задно коренче, а другата част се свързва с рецептор. Предното коренче представлявя началната част на двигателния неврон, а втората му част се свързва със съответен мускул. Ако се прережат задни коренчета, тази част на тялото , която е свързана с тях, губи своята чувствителност, като се запазват движенията. Ако се прекъснат предни коренчета, наблюдава се пълна парализа на инервираните мускули, но усещанията за допир, болка, топло и студено се запазват.
Рефлексът е ответна реакция на организма на дразнение от външната или вътрешната среда. Тази реакция се осъществява от нервната система. Анатомичната основа на рефлекса е рефлексната дъга, която се състои от рецептори, сетивни нерви, нервни импулси, моторни нерви, изпълнителен орган. Рецепторите могат да са клетки или израстъци на неврони. Те възприемат дразненията от външната или вътрешната среда и ги превръщат в нервен импулс. Сетивните нерви възприемат нервния импулс от рецепторите и го провеждат до нервния център, който го преработва и изпраща заповед за действие. Моторният нерв възприема нервни импулси от нервния център и ги провежда до изпълнителните органи, които трябва да реагират на дразнението по съответен способ.