За следващите 8 години Министерство на здравеопазването има за цел да понижи смъртността на деца и хора в активна възраст с 20%. От министерството заявяват като приоритети повишаване качеството на здравеопазване и покачване на качеството на живот на българите на възраст над 65 години. Тези приоритети бяха заявени от ръководителя на ведомството Десислава Атанасова на заседание на Съвета за икономическо развитие и социални политики. То се проведе под егидата на президента Росен Плевнелиев и приключи с конфликт – лекарите излязоха от залата като знак на протест за това, че не са имали възможност да изложат идеите си пред министъра и президента на държавата. Те твърдят, че това показва неуважение към лекари, зъболекари и фармацевти. Те твърдят, че тяхната цел е била да се разсеят няколко мита за здравната система – за това, че в здравеопазването има много пари, за кадрите в системата и за непрекъснато нарастващия брой на хоспитализации.
Атанасова обяви, че амбициозните целина здравното министерство за намаляване на смъртността по п;ан трябва да се постигнат до 2020 г. Тя смята, че основните точки, по които трябва да се действа са превенция, инвестиции в ранна диагностика, качество и достъп до лечение. Според министъра в българската здравна система няма зависимост между крайните резултати от лечението на гражданите и направените разходи. Тя признава, че здравните показатели на обществото не са добри, макар парите за здравеопазване да се увеличават. Президентът не крие, че е наясно, че българската здравна система през последното десетилетие се е развила малко и представлява една от най-нереформираните. Според него наслояването на организационни, финансови и административни проблеми указва нуждата от здравна реформа.
България се нарежда на 33-та позиция в класация на Европейската комисия относно качеството на здравеопазването, в която участват 34 европейски държави. Тя е в дъното на класацията заради допуснати медицински грешки, продължителност на престой в болниците и повишението на разходите за болничната помощ в рамките на една календарна година с 16,3%. Здравната реформа ще е едно от условията за отпускане на европейските средства за България за следващата бюджетна рамка, за периода 2014- 2020 г. Президентът смята, че парите трябва да се насочат към създаването на адекватна и ефективна спешна помощ, която покрива цялата територия на държавата, както за създаването на електронно здравеопазване. България заделя под 4% от брутния вътрешен продукт за здравето на нацията, а с толкова малко средства не може да се гарантира качество. Държавата трябва да избере как да финансира здравната система – от здравни осигуровки или от бюджета, тъй като в момента тя действа хаотично – без да има определена система на осигуряване на пари.