На днешния 14 ноември православната църква чества и деня на Св. апостол Филип, един от 12-те апостоли. Имен ден празнуват всички с името Филип, Филипа, Фильо и Филка.
Днес са Коледни Заговезни – последният ден, в който може да се яде месо, преди началото на дългите Коледни (или Рождественски) пости.
Постите продъжават 40 дни – от полунощ на 14 ноември до 24 декември – Бъдни вечер.
Периодът се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата (Великденските пости), и се спазва от всички православни християни.
Постещите може да консумират олио и вино във всички дни с изключение на сряда и петък.
Не се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал, с изключение на безгръбначните – охлюви, миди, октоподи и др., които се смятат за постни храни.
На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и червено вино.
Изключение от Коледните пости се прави за
децата, бременните жени, болните и възрастните хора, които могат да консумират мляко и млечни продукти.
Венчавките също са забранени от днес до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).
Според църквата обаче "пост телесен без пост духовен" не допринася за спасението на душата. Постенето не е самоцел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове.
Без молитва и покаяние, изповед и вземане на причастие, то се превръща просто в диета.
"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?", пита св. Анастасий Велики.
Основната цел на поста е като потискаме страстите
и желанията на плътта, да възстановим нарушената хармония в душата. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си прегрешения и да търси опрощение, съветват духовниците.
Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на Коледните пости да не се яде месо само в петъчните дни.