Предшественикът на марулите е бил дребен листен зеленчук с къдрави листа и горчив вкус. Първите изображения на марулята се появяват в Древен Египет, а римляните я култивират и я консумират сурова, с топли сосове и винегрети. От времето на император Домициан е традицията салатата да се консумира като предястие. В Европа тя е култивирана почти навсякъде от средата на XVII век, като историците считат, че френският владетел Луи XIV имал особена слабост по отношение на зеленчуците.
Повечето сортове градинска салата имат леко закръглена форма, а марулите са с по-издължени и по-плътни листа. Те съдържат въглехидрати, много целулоза и малко белтъчини. Целулозата засилва усещането за ситост, прочиства стомашно-чревната система и осигурява по-здравословна перисталтика. Марулките съдържат калций, фосфор, желязо, калий, витамин C и витамини Е, В1, В2, Р, каротин и вода. В състава е горчивото вещество лактуцин, което обаче обикновено е складирано в тъмнозелените листа на салатите, които обикновено се премахват.
Освен за храна, марулите имат приложение като лечебно средство срещу задържане на вода в организма, както и срещу лениви черва. Пресният сок от марули успешно лекува физическо изтощение, нервна преумора, подуване и отоци. В диети за отслабване е препоръчително да се консумират сортове с по-твърди листа, тъй като те се обработват по-бавно и съдържат повече целулоза. Комбинирайте зеленината с малко зехтин и сурови зеленчуци или такива, обработени леко на пара, но избягвайте сосовете с майонеза, тъй като те съдържат много калории. Можете да комбинирате с малко зелен лук, репички, варено яйце, риба тон и ленено семе, както и със смлени ядки, най-добре сурови.
– Зелена маруля ‘Айсберг’ – много хрупкава, на форма наподобява зеле, с крехки вътрешни листа; има немалка трайност, но вкусът й не е много силен